05.12.2017

Преди да набера 112, ще се обадя на „Каритас“ – за доза топлина, дозата, която лекува


Всеки път Франческа седи и чака с нетърпение до прозореца, когато Венета – медицинската сестра към Домашни грижи на Каритас, трябва да я посети. „Който е измислил тази „Каритас“, хубаво е направил“ – през широка, закачлива усмивка споделя тя. Франческа е на 77 години, живее в гр. Раковски. Рядко някой й идва на гости, а не е като да не обича да има компания. Сега обаче е сама, далеч от приятели и роднини и малкото случаи, в които има гости, я правят бъбрива и готова да разкаже целия си живот...

още >>

04.12.2017

Без предразсъдъци - разказва Ивелина Златева


Казвам се Ивелина Златева. Ръководя Дневен център за деца с увреждания гр.Димитровград от 2012г. Всички ние сме свидетели на бавното „узряване” на обществото за приемане на различията като цяло. Няма да забравя колко дълбоко ме смутиха разказите на новите ми тогава колеги, как при появата на група деца от Дневния център на площадка за игра в града, майките на там намиращите се малчугани започват бързо да ги прибират и се оттеглят безмълвно. Практиката ми показва, че за децата е много лесно да общуват със свои връстници – те нямат изградени предразсъдъци...

още >>

01.12.2017

Спокойна съм, защото знам, че винаги ще бъдат до мен


Казвам се Надежда и съм на 79 години. Родена съм в Бургас, където получих образованието си и работих дълго време като детска учителка. С годините и след претърпени две тежки операции, здравето ми постепенно започна да се влошава. Лекарите препоръчаха да сменя климата и да се преместя на по-сухо място, което да влияе по-добре на опорно-двигателния ми апарат. Скоро след това се появи възможност със съпруга ми да започнем работа в Малко Търново и се преместихме да живеем тук. След пенсионирането ми, последваха още три операции и когато съпругът ми почина, преди девет години, започна да става ясно, че няма да мога да се справя сама и че имам нужда от помощ...

още >>

01.12.2017

Старост спри се, младост върни се – ще се върне, ама се не връща…


Когато влизаме в двора на баба Надка, малкото куче Селесте ни посреща на портата с надеждата, че в това студено време ще успее заедно с нас да се мушне на топло в стаята й. Влизаме в една скромна, но подредена и чиста стая, в която текат дните на баба Надка. Когато Вени, медицинската сестра от Домашни грижи на „Каритас“ в Раковски й представя непознатата гостенка, колега на Вени, тревога се изписа на лицето на възрастната жена: „Венетке, да не ни напускаш?“ – притеснено пита баба Надка...

още >>

21.11.2017

Успехи въпреки диагнозата


Eма на 3 г. и половина. Красиво, синеоко момиченце, което обича да играе с по-големия си брат и майка си. Родена  е със синдром на Уилямс-Бойрен. Този синдром представлява генетичен дефект, който се проявява още от раждането. Съпровожда се от различни аномалии в сърдечно-съдовата система, нарушения в растежа и развитието, когнитивни смущения. Синдромът засяга 1 на 10000 новородени деца, като се среща еднакво често при момчета и момичета, както и при различните раси. Чувайки страшната диагноза, майката осъзнава, че детето й е по-различно от връстниците му и започва да   полага големи усилия, за да стимулира развитието му...

още >>

1  2  3  4  5  >