21.11.2017

Историята на Мария и Константин, родени на 08.09.2017 г. Борба за живот!

Всичко започна през април 2017 г., когато тестът ми за бременност излезе положителен. Аз и съпругът ми бяхме на седмото небе от щастие. Първият ми преглед беше на 24.04.2017 г. Тогава докторът каза, че все още е много рано да се каже и е необходимо отново да се направи преглед след 14 дни, но все пак вижда плоден сак - бяхме много щастливи, но и притеснени, че не ни потвърдиха веднага бременността. След два дни отново бях на преглед, вече при втори специалист и ми потвърдиха бременност - и о, чудо - бях бременна с близнаци.
След 10 дни отново бях на преглед - чухме пулс и на двамата близнаци, не можехме да повярваме какви късметлии сме. След дълги разногласия със съпругът ми дали ще са момчета или момичета, отново на преглед вече в 12 гастационна седмица ни потвърдиха, че чакаме момче и момиче, бяхме най- щастливите хора на света.
Вече бях в 14 гастационна седмица и всичко започна - прокървих леко и след разговор по телефона с докторът, който ми водеше женските консултации започнах да приемам по 6 хапчета магнерод и 6 хапчета но-шпа.
След този стрес решихме със съпруга ми да посещавам и паралелно още един доктор. След проведен преглед, вече и при новият специалист се установи, че имам скъсена шийка и отново приемах всички предписани лекарства плюс още няколко нови. Вървяхме смело напред и вече бях в 24 гестационна седмица, чувствах се добре и правехме планове затова как ще кръстим децата си.
Всичко беше наред до 01.09.2017г. - частният специалист който посещавах каза, че не е сигурен кога точно ще родя и че е необходимо веднага да ме приемат за задържане в Майчин дом. Аз отново се свързах с докторът, който водеше консултациите ми и след направен преглед от него той установи, че няма за какво да се притесняваме. И така - още 5 мнения от различни специалисти, които ни увериха да се радвам на бременността си. На 07.09.2017 г. късно вечерта усетих болки в корема, но не каквито всички обясняват, че са контракциите, а някак много леки, по скоро все едно имам разстроен стомах . След отново проведен разговор с докторът, който ме следеше, той каза че не е необходимо да ходя до болницата. Все пак с мъжът ми решихме, че е необходимо да посетя и болница Шейново. И така вече 08.09.2017 г., може би около 01 ч. през нощта постъпих в болница Шейново. След куп прегледи се установи, че имам разкритие от 4 см. и контракции на 4 минути, цяла нощ и през целият ден минах какви ли не изследвания. Точно се бях успокоила, докато не дойде да ме прегледа и поредният доктор на смяна, тогава разбрах и, че ще раждам и то точно сега толкова рано. Направиха ми спешно секцио, мина добре почти час цялата операция и така на бял свят се появиха Мария родена в 22:40 мин. и Константин, роден в 22:42 мин., на 08.09.2017 г. Мария тежеше 730 г. и дълга 32см.,а Константин едва 830 г. и 35 см. Вместо това да е най- хубавият ден в живота ни, аз и съпругът ми не можахме да разбере ме какво се случи всичко рухна. На следващият ден ни пуснаха точно в 12 ч. в неонатологичното отделение на болница Шейново, за да видим нашите деца - бяха в кувьози и на апарати за поддържане на кислород и вентилация. Почти нищо не помня от този първи ден и нашата първа среща с тях. След може би вече 2 седмици видяхме Мария и Константин да си отварят очичките - бяхме много щастливи, но тогава ни казаха, че при Мария все още не се е затворил дуксоса, който е необходимо да се затвори след раждането. Разбира се, след няколкото опита от страна на докторите в отделението за затваряне на отвора с медикаменти, се наложи и операция за затваряне, която мина успешно и се надяваме поне този проблем да е отстранен. След тази интервенция на Мария, и при Константин се наложи по-лека манипулация за извеждане на течност, намираща се около белият дроб.
Нещата бавно се подобряваха - Константин наддаваше, както и Мария. Скоро последва и първият очен преглед, на който се установи, че все още е рано да се даде диагноза. Скоро последва и вторият преглед, на който се установи ретинопатия при Константин. Естествено бяхме много притеснени със съпругът ми и разбрахме че ще се направи манипулация с лазар. На 08.11.2017 г., денят в който ставаха на 2 месеца и на Мария и на Константин беше направена манипулация с лазар на очичките. Благодарение на всички специалисти от неонатологичното отделение на болница Шейново и прегледите от външни специалисти сега към днешна дата Константин диша сам, отново с апарат за подпомагане на налягането, но важното е че се държи добре и свиква - тежи вече 1500 грама, при Мария е започнал курс с дексаметазон и се надяваме скоро и тя да последва брат си, и да може и тя да започне да диша сама сега - вече тя тежи 1300 грама.
Сега чакаме да мине и контролният преглед на очичките, след направената манипулация и всички се надяваме нашите деца да имат шанса да ни видят.
Историята не свършва до тук -  надяваме се скоро всичко лошо да остане зад гърба ни и да се радваме на двете ни дечица. Да си ги приберем живи и здрави в къщи, където ги чакаме с нетърпение.