21.11.2017

Когато мислиш, че си сам....

Преди двадесет и две години се роди прекрасната ни дъщеря-нашето мечтано и слънчево бебе. Месец по-късно вече бяхме чули: шум на сърцето; спешна консултация с детски кардиолог; болница; изследвания; диагноза; операция. Бяхме опустошени и уплашени. Ходих в библиотеката, за да чета за частичен атриовентрикуларен септален дефект  с аномална лява и горна празна вена, за митрална инсуфициенция, за ….Бодувах с въпросите : Защо? Защо на нас се случва? Дълго време се измъчвах. След това дойде смирението и си казах, че щом не мога да променя обстоятелствата, се променям аз.
Когато си мислиш, че си сам, всъщност откриваш, че не е така. Открих (или тя нас откри) Асоциация „Детско сърце“ –неправителствена организация, насочила дейността си към подобряване качеството на живот на сърдечно болните деца и техните семейства. Вече не бяхме сами. Научиха ни да говорим за болестта спокойно, да бъдем откровени с детето си, казвайки му цялата истина, да го подготвим за постъпване в болницата и очакващата го операция. Не криехме сълзите от детето си. Преживявахме емоциите заедно. Не се колебаехме да търсим помощ от специалист  (лекар, психолог, социален работник), защото Асоциацията ни я предоставяше.
Дъщеря ми премина през  две сърдечни операции на 5 годинки и на 10 год. Вярвахме в лекарите, вярвахме в детето си. Разбирахме какво преживява. Бяхме му опора в болестта и живота. Опора ни беше и Асоциация „Детско сърце“.
И днес тя е неименна част от нашия живот, защото онова на което ни научиха специалистите от нея, онова което продължават да правят и днес за болните деца и техните семейства е наистина безценно.