08.11.2016

Станимир посреща хладнокръвно не само сервиси, но и ударите на съдбата

Станимир Димитров е едно от панагюрските момчета, което знае как най-добре се посреща сервис на противника. Посрещачът на волейболния клуб „Пан Волей” е една от младите надежди на спорта на средногорския град. Талантливият младеж обаче е принуден със същото хладнокръвие и спокойствие да отразява и ударите на съдбата. Засега успява и приема предизвикателствата с усмивка, като зрял и силен мъж.
Деветнадесетгодишният панагюрец остава сирак, след като баща му – пенсиониран миньор, внезапно умира. Майка му работи в местно шивашко предприятие, но заплатата едва покрива сметките и скромната трапеза. Помощ идва от проекта на Фондация „Асарел” „Образование за всички”. Като ученик  в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в родния си град Станимир всяка година получава стипендия за отличния си успех. Освен това Фондацията осигурява и учебниците му. „Подкрепата беше много важна, защото парите не стигаха за учебници, а аз винаги съм се стремил да бъда подготвен за часовете. От стипендията купувах необходимото за училище, дрехи, а и у дома помагах. Спортът ме научи да не се предавам и бях пределно амбициран да завърша с отличен успех специалността си „Минна електромеханика”. Паралелно с това тренирах здраво волейбол, а и помагах на мама”, разказва Станимир.
Веднага след завършването си той става част от екипа на „Асарел-Медет” и започва като електромонтьор във Флотационно отделение на обогатителната фабрика. „Вече заделям от заплатата си, за да мога да продължа обучението си в МГУ „Св. Иван Рилски”. Искам да стана електроинженер, а работата ми тук ще ми помогне, защото вече усвоявам някои от тайните на професията”, споделя младият работник.
Въпреки че работи той не изоставя и тренировките. „Волейболът ме научи на дисциплина и отговорност. Не пия, не пуша, мога да организирам времето си. Такъв характер съм, че се разбирам с всички. Колективният спорт ме учи да се раздавам да отбора и да разчитам на хората около мене”. От световните играчи се възхищава на французина Н Гапет. Българският му любимец е Цветан Соколов. Друг негов идол е Любо Ганев, с който има няколко срещи. Ще запомня завинаги думите му, че трудът и самочувствието са най-важното за да успееш в спорта и в живота”, обобщава деветнадесетгодишният панагюрец.