11.11.2014

Историята на Анка

Казвам се Анка К. Живея в малко градче в Северна България. Учителка съм. От няколко години знаех, че имам високо кръвно налягане, за което взимах лекарства, но не си бях правила изследвания.Един ден в работата ми стана много лошо и, когато ме закараха в болницата се оказа, че бъбреците ми не работят. За да ме спасят по спешност ме включиха на изкуствен бъбрек т.н. хемодиализа. Три пъти седмично по 4 часа трябваше да ходя в болницата за диализа. Чувствах се отпаднала, не можех да си гледам децата, да се грижа за семейството, да ходя на работа. Мъжът ми трябваше да поеме всичко.Сякаш животът ми свърши, а  бях само на  44 г.. Предположиха, че съм с гломерулонефрит. Разбрах, че в клиниката по нефрология в Университетската болница „Царица Йоанна-ИСУЛ” имат  най-голям опит в страната в лечението на такива заболявания на бъбреците. Постъпих при невероятен колектив- с висок професионализъм, сърдечен, дружелюбен, усмихнат, което ме успокои. Видях, че клиниката е пълна с други млади хора, които страдат от подобни заболявания като моето. При първоначалното изследване с ехограф се оказа, че бъбреците ми позволяват да се направи биопсия. Определиха мястото на бъбрека с апарата за ултразвуково изследване  и ми взеха парченце бъбречна тъкан за да поставят точна диагноза и да започнат да ме лекуват. Междувременно в ИСУЛ продължавах да правя диализи. Поставяха ми системи с лекарствата, назначиха ми и няколко други видове таблетки. След няколко дни контролните изследвания показаха, че бъбреците започват да работят. Постепенно креатининът ми – показател, които отчита функцията на бъбреците започна на намалява и след 10 дни вече не се налагаше да ходя на хемодиализа. Лекарите се радваха с мен за подобрението на състоянието ми. Бях в клиниката по нефрология около 20 дни.След като лекарите се убедиха, че заболяването е овладяно и нямам нужда от диализа ме изписаха с лечение, което да продължа в къщи. След 2 месеца отново постъпих в клиниката по нефрология за контролни изследвания. Оказа се, че провежданото лечение е помогнало. Чувствах се превъзходно. Имах сили, дойде ми апетитът, имах желание за живот. Бях щастлива! Отново можех да се грижа за децата си и семейството, ходех на работа. Чувствах се пълноценна и като, че ли живеех втори живот. Тази моя трагедия беше преди 3 години. От тогава периодично посещавам клиниката за изследвания и за да могат лекарите да преценят състоянието ми, тъй като заболяването ми може да се обостри, защото е хронично, но резултатите продължават да бъдат отлични. Благодаря на тези хора за това, че ми върнаха радостта от живота.